Каква е теорията за контингентното лидерство?

Въпреки това, е разумно да се признаят тези предположения и да се извлекат най-добрите изводи от тях. Много теории за лидерство възникнаха по този начин и една от тях е т.нар. теория за контингентно лидерство. Днес ще се фокусираме върху тази теория, като я дефинираме, покажем как да я приложим на практика, както и посочим нейните предимства и недостатъци.

Какво е теория за контингентно лидерство?

Теорията за контингентно лидерство е разработена от австрийския психолог Фред Фийдлър през 60-те години на миналия век. Този професор, който изучаваше личностите на лидерите (особено военните лидери), заключи, че всеки лидер има уникален стил на управление, зависещ от индивидуалния опит в живота, който е изключително труден за промяна или влияние.

Въпреки това, Фийдлър призна, че естественият начин на играене на ролята на лидер не винаги ще отговаря на ситуацията. Така той осъзна, че няма универсален стил на управление, който да работи във всеки случай и че човек в такава роля в организацията трябва точно да знае какъв стил е и да реши дали е подходящ (“полезен”) за ситуацията.

Как да приложим теорията за контингентно лидерство?

Моделът, създаден от Фийдлър, изисква сравняване на два елемента – стилът на лидерство на един човек с текущата ситуация. По-долу обясняваме как да го направим.

1. Естествен стил на управление – 1 ключов аспект

Фийдлър е разработил специална скала, за да помогне на лидерите да проучат какъв стил на управление ги характеризира. Нейното използване включва оценяване на служителя, с когото човек най-малко обича да работи (посочвайки по скала от 1 до 8 колко добре посочените характеристики – като приятелски, студен, скучен, неискрен и др. – го описват).

Изследователят установи, че ако лидерът положително оценява най-малко предпочитания колега на базата на посочените критерии, оценката касае отношенията (даваща подкрепа, добра в управлението на конфликти, показваща емпатия и т.н.). Когато, от друга страна, лидерът оценява най-малко предпочитания колега негативно, оценката се основава на представянето (фокусирайки се върху възложените задължения, които трябва да бъдат изпълнени по-ефективно и ефикасно, за да се постигнат очакваните резултати). Така Фийдлър заключи, че лидерът може да бъде ориентиран към отношения или ориентиран към задачи.

2. Предимство на ситуацията – 2 ключови аспекта

След определяне на какъв стил има човек, е необходимо да се оцени ситуацията. Фийдлър посочи, че три ключови фактора влияят на ефективността на управлението по отношение на конкретна ситуация (влияещи на това дали ситуацията е благоприятна за конкретен стил):

• Отношения между лидер и служител – колкото по-добри са те, толкова повече влияние има лидерът върху своя екип,
• Структура на задачата – колко добре индивидуалните членове на екипа разбират целите и изискванията,
• Позиционна власт – обозначаваща влиянието, което лидерът има чрез формална позиция в йерархията или предоставена власт да оказва влияние върху своите колеги.
3. Сравняване на стила със ситуацията – за вземане на решение

Като знае какъв естествен стил на управление има и каква е ситуацията, човек трябва да обмисли дали ще бъде “добър лидер” в конкретния случай. Фийдлър посочи, че “ориентираният към задачи” стил работи перфектно в екстремни ситуации – тоест, много благоприятни и много неблагоприятни – докато “ориентираният към отношения” стил подхожда на всички случаи, които са по-благоприятни или средни.

В крайна сметка, обаче, според теорията за контингентно лидерство, ако вашият стил като лидер не е подходящ за дадена ситуация, трябва да предадете управлението на даден проект или екип на някой с различни характеристики.

Контингентно срещу ситуационно – къде е разликата?

Теорията за контингентно лидерство много често се бърка с ситуационната – но е важно да се подчертае разликата между двете. И двата стила подчертават важността на ситуацията за управлението на индивидите или целия екип.

Все пак, теорията за ситуационно лидерство предполага, че лидерът трябва да адаптира своя стил към ситуацията и нуждите на служителите, като взема предвид такива променливи фактори като опита и нивото на умения на служителите, сложността на задачата или подкрепата на екипа, между другото. Теорията за контингентно лидерство, от друга страна, предполага, че ефективността на лидера зависи от това как неговият или нейният стил съответства на текущата ситуация.

Теория за контингентно лидерство – резюме

Прилагането на теорията за контингентно лидерство на Фийдлър изисква определяне на собствения стил и оценка на благоприятността на ситуациите, след което сравняването им помежду си и решаване дали да бъдеш лидер или да делегираш тази роля на някой с различен стил. Трябва да отбележим, че този подход силно насърчава мениджърите да практикуват самоосъзнаване, което е от съществено значение при вземането на важни решения, които засягат цялата организация или екип.

Той също така има предимството да взема предвид ситуацията, което го отличава от много предположения, които се концентрират изключително върху лидера. От друга страна, той предполага ригидност (непроменимост на личността), разчита на самооценка и може да демотивира хората, които изпълняват ролята си адекватно (защото се чувстват, че не са подходящи за ситуацията). В крайна сметка, теорията за контингентно лидерство е урок по управление за всички лидери, но те не трябва да я приемат като идеален начин на действие.

Ако харесвате нашето съдържание, присъединете се към нашата общност на заети пчели в Facebook, Twitter, LinkedIn, Instagram, YouTube, Pinterest, TikTok.